ДВИГАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДВИГА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, след числ. ‑я, м. 1. Техн. Машина, която превръща някакъв вид енергия (топлинна, електрическа, механическа) в енергия, която задвижва други машини или превозни средства. Веднъж в разговор с един мой приятел шофьор тя го запита за устройството на двигателите на автомобилите, как се отстраняват повредите им и къде най-много те се получават. Й. Демирев и др., ОС, 53. Лейтенант Буков разглеждаше чертежите на двигателя на крайцера. Д. Добревски, БКН, 73. В края на ХIХ век се появили първите автомобилни бензинови двигатели. Р. Радулов, ИГ, 19. Той завъртя ключа на стартера, някъде дълбоко в автомобила приятелски завибрира двигателят. Ч. Шинов, БС, 4. Машината започна да вибрира, пилотът,.., форсираше двигателите. М. Иванов, КБВ, 3. Воден двигател. Вятърен двигател. Дизелов двигател. Електрически двигател. Парен двигател. Реактивен двигател.
2. Прен. Книж. Сила, която подбужда към нещо, която спомага за развитието на нещо в дадена област. Главният двигател на действията на человека е неговата воля. Т. Шишков, В, 51. Труди ся, българский народе,..; подкрепяй и улеснявай вървежа на науаката и възпитанието, тия най-големи двигателе за благостъстоянието на человечеството. Н. Начов, Лет., 1873, 103. // Лице, което подбужда към нещо, което помага за развитието на нещо в дадена област. С оглед към поменатите [публични] беседи трябва да посочим, че те започват щастливо (при главното участие на Стоянов и Друмев), но и бързо престават поради голямата претрупаност с работа на тия двама двигатели на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 146. Още щом се влезе в музея, се виждат значителните кътове, посветени на основателите, двигателите, вдъхновителите, майсторите на МХАТ — Владимир Немирович-Данченко и Константин Сергеевич Станиславски. Г. Караславов, Избр. съч. III, 90. Главното действуващо лице ‑..- е Лизистрата. Тя е носител на благородната идея и двигател на действието. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 13. Ясно е, че византийският двор се уплаши, като видя таквоз бързо своеобично развитие на българската народност, на която главният двигател беше Симеон. Т. Шишков, ИБН, 182.
◊ Двигател с вътрешно горене. Техн. Тип двигател, който превръща топлинната енергия на горивото (бензин, нафта, петрол) в механична работа. На Хюгенс принадлежи идеята, която след две столетия довежда до изобретяването на двигателя с вътрешно горене. Матем., 1965, кн. 6, 10. През втората половина на ХIХ в. бил изнамерен двигател с вътрешно горене. Ист. Х кл, 158.