ДВИГАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВИГА̀ТЕЛНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма 1. Рядко. Способност за леко, свободно движение на тялото или на отделни негови части и развити двигателни навици; подвижност. Изучаването на крушетата става в по-кратко време, защото цели предимно запознаване с тях и получаване на по-добра координационна основа и разностранна двигателност. Ем. Жечев, Б, 39.

2. Остар. Прогресивно развитие, напредък. Един народ.., който ся храни вече с народната кърма на своите майки, всякога е готов да послужи на отечеството си, да помогне на народната си двигателност. ДЗ, 1867, бр. 3, 9. Толкози български младежи издъхнаха благодарно на Мидхат-Пашевовите бесила в Свищов, в Търново и Русе в името на народната ни двигателност, на народната ни свобода. ДВ, 1868, бр. 23, 87.