ДВЍЖА

ДВЍЖА, ‑иш, мин. св. двѝжѝх, несв., прех. 1. Правя нещо да изменя положението си, като го местя, премествам от едно място на друго или по някакъв начин. Милиардерът беше обикновен човек.. Без палто, по бяла риза със запретнати ръкави, той движеше пред лицето си малкото вентилаторче, сякаш се пръскаше с пулверизатор. Г. Белев, КВА, 86. Св. Иван Златоуст пак взе сол от солницата и пак обходи съдовете, като движеше шепата си над тях, без да пусне сол. Елин Пелин, Съч. IV, 18. Тя движеше вестника напред-назад, за да си вее. // Премествам нещо, без да го вдигам, като го тласкам или влача в дадена посока. Той [учителят] беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всичките земи, в които живеят българи, и като движеше по сините чърти една пръчица, говореше. А. Страшимиров, К, 4. След туй, като движеше бързо молива си, събра и едните, и другите цифри. Й. Йовков, ПГ, 178.

2. В съчет. със същ., означаващи части на тялото (ръце, крака, глава и под.) — правя да се местят, да извършват някакво движение. Вече мога свободно да вдигам ръката си, да движа пръстите, рамото и главното — да стрелям отново с шмайзера. П. Михайлов, МП, 130. Скоро човекът по пътя приближи; различиха го. Той вървеше бързо, но почти без да движи ръцете си, като вместо това полюшваше напред-назад нисичкото си тяло. Ст. Дичев, ЗС I, 231. Достатъчно бе да сложи длани край очите си и като движи полека глава, да прошари с поглед някои далечни скали, за да забележи дивите кози. Ем. Станев, К, 6. Нека вземем за пример делото да вдигне человек ръката си.. Да забележим най-напред, че ни ся случва често да движим ръката си инстинктивно. Ч, 1871, бр. 18, 549. "На върха, на върха!"/ И движи той бледен/ с усилия сетни нозе и ръце. П. К. Яворов, Съч. I, 91.

3. Привеждам нещо в действие, правя нещо да работи, да действа. Над огъня, ето тук, се образува парата, която движи машината. Кр. Велков, СБ, 41. Друшлявица [река] мие, чисти, прохлажда, весели манастира, тя му движи воденицата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 44. Той [самолетоносачът] представляваше доста дълъг и широк параход, в единия край на който се намираха нафтовите мотори, които движеха самолетоносача, а на другия стърчеше наблюдателницата. Г. Белев, КВА, 339. Шестдесет и втора година ли сме? Та тогава електричеството ще движи и влаковете. ЛФ, 1958, бр. 18, 1.

4. Направлявам преместването, хода на някого (обикн. войска); отправям, насочвам.

Той [Тимошката] отиде много високо. Сега движи своите дивизии към столицата на Чехословашко. А. Каралийчев, НЗ, 72. Турците движат нагоре, надолу се едни и същи войски и казват: и из Анадол иде много войска, но сичко — суета! НБ, 1876, бр. 51-52, 202.

5. Прен. Книж. Ръководя, направлявам осъществяването, извършването на нещо, действам за осъществяването, за изпълнението на нещо. Разбира се, че истинската пружина, която движеше всичко, беше поп Дочо. Й. Йовков, Ж, 1945, 106. Адриана движи художествения живот на общежитието. Ст. Грудев, ББ, 41. Тая мисъл и страхът, който раждаше тя, и ужасът, че може би той движи нещата не както трябва, а към някаква задъдена улица ‑.., сега започнаха да приемат по-определена, по-утвърдена и затова по-застрашителна форма. Ст. Дичев, ЗС I, 305. Прокурорът движи това съдебно дело с особена бързина. // Обикн. за някакво чувство — ръководя, обуславям, определям действията, поведението на някого. — Забележете добре позите на тия кадаври. Не личи ли в тях ясно туй, що е движело душите им в последната минута? Й. Йовков, ПК, 104. Низостта му го въздигна, низост го движи и сега. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 123. Не зная дали някакво реалистично чувство е движило нашите автори. Това не личи дори в словото на техните произведения. Н. Лилиев, Съч. III, 123. И денонощно с глас плачевен викат:/ "Смутихме на живота светлий зрак,/ движеше гняв душата и езика." К. Величков, Ад (превод), 73.

6. Прен. Книж. Давам тласък за развитието на нещо, въздействам върху нещо да се развива в положителна насока. Никога не губете вяра в човека. Тя е голяма сила, Надя! Тя движи човечеството напред, към прогреса и щастието... М. Марчевски, ТС, 74. Той гледаше в лика на светците и търсеше с вълнение неземната по хубост Таис — мечтата, която движѝ живота му и с която го прибра всевишният. Елин Пелин, Съч. IV, 13. В пиесата да няма декламационни фрази. Колкото и хубави да са те, щом не движат драматическото действие напред,.., те нямат място в драматическото произведение. Н. Лилиев, Съч. III, 453. Тази сила [на труда] вълнува и движи,/ непрестанно напред тя зове. Хр. Радевски, П, 103. движа се страд. — Наказателният закон нарича тоя род престъпления "кражба с взлом",.. И когато вие сте повикани да се произнесете върху такъв един виновник, трябва да помните, че сте тука не да се движите от сантименталности, а да бъдете строги. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 25. Защо едно тяло, като захване да са движи от действието на някоя сила, ще следва за всегда нейното направление с неизменна скорост? Д. Витанов, НС (превод), 65.

ДВИЖА СЕ несв., непрех. 1. Намирам се в движение, местя се, премествам се от едно място към друго, като се мърдам, вървя, плувам, пълзя или пътувам. По тротоарите се движеха и бели, и негри, и китайци. Ал. Бабек, МЕ, 121. По пътя не се движеха пътници, нито скърцаше кола по шосето. К. Петканов, Х, 104. По-едрите и по-стари кобили имаха на шиите си железни хлопки.. Из буренаците те се движеха винаги неспокойно, на бързи приливи, пръхтяха. Й. Йовков, ЧКГ, 69. Две рибки дойдоха съвсем близко до него [сома] и почнаха да се движат ту нагоре, ту надолу. Д. Калфов, КР, 9. В който и край на милионния град да отиде човек, навсякъде и през всяко време щи види голямо движение на хора и най-разнообразни превозни средства: отобуси, таксита, огромни товарни камиони и милиони частни коли. Освен това по многолюдните улици се движат и трамваи. Г. Белев, КВА, 171. Камионът е без гуми, движи се тежко. Л. Стоянов, Х, 98. Охлювът се движеше бавно по кората на дръвчето. ● За облаци, мъгла, вода или река и под. От хоризонта пред тях [Елка и Владимир] се показа облак.. Той расте, иде, движи се към тях. Ив. Карановски, Разк. I, 59. Воловете рупкат крехката тревица около вадата, а той е легнал по гърба си, гледа на небето как се движат облаците. Т. Влайков, Р, 39-40. Водите в канала се движеха бавно към морето. Д. Добревски, БКН, 5. // Обикн. с обст. поясн. За човек — вървя, ходя по определен начин, със свойствена походка. Не го виждаха нито кога излиза, нито кога влиза. Беше обут наистина в емении и стъпваше леко, но и без това се движеше съвсем тихо, като сянка. Й. Йовков, Разк. II, 79-80. Когато тя се движеше, не можеше фигурата ѝ да не направи впечатлиние, все едно — на улицата, в градината, в стаята. Ст. Грудев, ББ, 48. Замфир Петров остана няколко минути загледан из двора и после тръгна към Славян Дойков със спокойни, отмерени крачки.. Фабрикантът се движеше със сигурна стъпка. Д. Ангелов, ЖС, 97. Той се движи винаги стегнато. // Обикн. с обст. поясн. За тяло, атоми, електрични товари и под. — местя се в пространството в определена посока по определен начин. С повишаване на температурата кинетичната енергия на молекулите се увеличава и те се движат с все по-големи скорости. Физ. Х кл, 1951, 73. Както видяхме, атомът е сложна постройка, образувана от едно централно ядро, съставено от протони и неутрони и от допълнителни електрони, които се движат около ядрото по концентрични кръгови пътища. Хим. VII кл, 1950, 64. Когато различните точки от проводника имат различни потенциали, в него се създава електрично поле, от което свободните електрични товари се движат

насочено (в определена посока). Физ. Х кл, 1958, 85.

2. С предл. към, на и др. Вървя, ходя в някаква посока, отправям се, насочвам се, отивам нанякъде. Ние изучихме плана на града още в океана, па и освен това цял поток народ се движи към вътрешността на огромния парк. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. Отдалече забеляза [Димо] двама офицери да се движат към него. К. Петканов, МЗК, 132. Под жаркото слънце лениво на юг аз се движа. Д. Бояджиев, С, 21.

3. Обикн. за ръце, пръсти, крака и др. части на човешкото тяло — местя се, правя движения, мърдам, шавам. Тя вдига ръце да оправи косите над ушите си.. Тънките закръглени ръце ловко се движат. Ел. Пелин, Съч. III, 94. Госпожа Ничова беше нисичка, дребна жена, махаше бързо-бързо късичките си ръце, лицето ѝ, с издути бузи, цяло се движеше. Д. Талев, И, 492. Стоян подтиква прегорелите главни на огъня, протяга се, сяда на голия пън и отново надува кавала. Пръстите му самоволно пак се движат по кавала, а мислите му се носят на друга страна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 3. Старецът дигна глава, обърна към него безжизнени очи, които не се движеха. Ив. Вазов, Съч. Х, 99. — Той живее там с друга жена — една арабкиня. Моминското лице става бяло и неподвижно. Устните едва се движат: — Ами леля Рада? А. Каменова, ХГ, 70. // Мога, способен съм да правя движения, да се местя. Краката ми се движат бързо.Един месец след катастрофата и пръстите на дясната ми ръка започнаха да се движат.

4. Често минавам някъде, по някакви пътища или ходя, обикалям, навъртам се някъде, в някакво място, в някаква околност. Ще се върне [Стоян] в село и никаква работа няма да залови, докато не разбере къде се крият и по кои пътища се движат хайдутите. К. Петканов, Х, 156. Пътят минаваше през зона, в която се движеха партизани. Д. Димов, Т, 523. — А него ще го хванат ли? — Положително! Милицията знае точно местата, дето се движи той. Д. Калфов, Избр. разк., 397.

5. За мотор, машина и под. — действам, работя, като извършвам, правя движения. Движат се машини, въртят се вретена, тичат пъргави работнички, облечени с бели манти, запретнали ръкави. Г. Караславов, Избр. съч. III, 81. — А с какво се движат тракторите? — продължаваше да подпитва девойката. — С нафта, с какво — избърза да отговори Йонко. П. Славински, МСК, 103. На парахода, в Елис Айланд, той се интересуваше от всичко — постоянно разпитваше да узнае, да разбере защо това или онова е направено така, защо се движи по този, а не по друг начин... Ал. Бабек, МЕ, 81.

6. Книж. С предл. в, според и др. Действам при определени условия. Въпросът е дали българският творчески дух трябва да се движи в рамките на миналото? Да твори в границите на известна традиция? Б. Шивачев, Съч. I, 55-56. Др. С. не счита никак за нужно да обясни защо княжеската власт играе такава важна роля в нашия политически живот, а смята за твърде важно да посочи границите, в които князът трябва да се движи според конституцията. Г. Георгиев, Избр. пр, 99.

7. Книж. С предл. между. Променям се, изменям се в определени граници; варирам. Средната продължителност на работния им [на дълголетниците] ден се движела в границите между 12-12,30 часа. ПЗ, 1981, кн. 10, 11. Средната площ на всички улици и площади в нашите градове се движи обикновено между 20 до 30 на сто от цялата градска площ. РД, 1949, бр. 11, 4. Каравелов, който е бил откъснат от непосредствената работа и който се е движел между моменти на подем и на депресия, без революционна издръжливост, е подканял да се бърза. Г. Бакалов, Избр. пр, 203.

8. Прен. Обикн. с обст. поясн. Развивам се в някакво направление; променям се. Историята се движи по един незиблен закон. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 8. А и животът се движеше напред и на всяка криволица разкриваше по някаква неподозирана възможност, върху която народният войвода дълго разсъждаваше пред мълчаливия Бранислав. Ст. Дичев, ЗС I, 247. Сега техниката се движи с бързи темпове.

9. В съчет. с предл. в, между, сред, из. Имам връзки, общувам с хора от определен социален кръг, професия, интереси, материално положение и др. Не търся голямо общество.. Така, движа се между равните на себе си. Елин Пелин, Съч. IV, 129. Аз се движа между търговския свят, аз зная с какво име се ползува той. Й. Йовков, ОЧ, 65. Никога досега тя не бе виждала по-добре силата на богатството и никога не бе съзнавала по-остро колко тъжно е да бъдеш млада и хубава, да се движиш в добро общество и да нямаш пари. Д. Димов, Т, 63. — За себе си ще кажа, че аз се движа в различни среди. Ходя на лов, ловджия съм. К. Георгиев, Сб??СЕП, 215. Всъщност Амброз Волар, който започва буквално от нищо и без всякакви познания в тази област, искрено се привързва към средата, сред която се движи. Хр. Ковачевски, СК, 131. Събрани от разните краища на стара, нова и новейша България,.., движили се из разни среди, телефонистите са в същото време и най-оригиналните типове във войската. Д. Калфов, ПЮН, 117. Тотьо.. се движеше само с фаворитката [Ива], така я наричаха. Диал., 1990, бр. 6, 13.

ДВЍЖИ МИ несв., непрех. Жарг. Подхожда ми, отива ми, върви ми. — Стига си се об‑

личала в бледи тонове! Не разбра ли, че не ти движат.Тя е дама. На нея ѝ движи и шапка с воалетка да сложи. На хубав човек и скъсан чул му движи.

Движа се по наклонената плоскост. Книж. Живея по начин, който ще ме доведе до морално и нравствено пропадане.

Списък на думите по буква