ДВИЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЍЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Подвижен. Потребната покъщнина да е движна, да са внася и изнася лесно. Ив. Богоров, СЛ, 16. Нравствено неврическите имат понятия високи,.., дух събуден и движен. С. Доброплодни, З (превод), 33. Минярдовото живописно перо.. ни представя нейните красни руси гъсти коси,..; една физиономия толкова движна и бърза, щото човек може да ѝ отдаде толкова изражения, колкото засенчвания има в чувствата на една женска душа. Б. Горанов, ЖГС (ревод), 31-32.