ДВОЕКРА̀К

ДВОЕКРА̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Двукрак. — Аз не казвам, че ние не тряба да защищаваме своите общи интереси; но не желая да ги защищавам аз и ти, и няколко милиона двоекраки животни да чакат наготово и да точат зъбите си за печено прасе. Л. Каравелов, Съч. IV, 151-152.

Списък на думите по буква