ДВОЕЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЕЛЍК

ДВОЕЛЍК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Остар. Който е с две лица, без разлика между лице и опако (Н. Геров, РБЯ).

2. Остар. Двуличен, лицемерен, неискрен (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. За плод — който е от два сраснали плода; двоен (Вл. Георгиев и др., БЕР).

◊ Двоелика лопата. Диал. Човек, който често мени мнението си според обстоятелствата; непостоянен и двуличен, лицемерен човек.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П