ДВОЕЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЕЛЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. 1. Който е с две проявления, с две лица; двойнствен. Тя [народняшката партия] бе двоелична на власт в цялата си вътрешна и външна политика, двоелична е и в опозиция по най-важните държавни въпроси, двоелична е и по състава в лицето на двамата си водители. Бълг., 1902, бр. 454, 1.

2. Двуличен, лицемерен, неискрен.