ДВОЕЛЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Двуличност. Държавници, които прилагат на власт насилието като система, в опозиция се отличават със свойта щедрост на обещания, с най-невероятни преструвки, с грозни лъжи и отвратителна двоеличност. Бълг., 1902, бр. 456, 1.