ДВОЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЀНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от двоя и от двоя се. Конгресът без двоене и бавене потвърди договора, който предвращаше Съединените щати в един велик народ. С. Бобчев, ЖФ (превод), 151.

◊ Не ще (няма) двоене. Остар. Книж. Положително е, сигурно е; без съмнение. Ново доказателство ни подава воюванието, най-голямата злина на чловечеството. Не ще двоене, че и в това отношение всичко ся е обърнало на по-добро. Лет., 1874, 110. Кога намериха и изкопаха града, найдоха твърде малко имот, а няма двоене, че трябуваше да ся намери много нечто в такъв богат град, какъвто бил Помпея. Лет., 1874, 121.