ДВОЕСТРЀЛКА

ДВОЕСТРЀЛКА ж. Нар.-поет. Епитет на стрела, която двойно ранява. Дръж ся, дръж ся, Храбро юнак, / да ти предам втора стрелка, / втора стрелка двоестрелка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 280.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква