ДВОЕТОЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЕТО̀ЧИЕ, мн. ‑ия, ср. Грам. Препинателен знак, представляващ две точки една над друга, поставян обикновено пред пряка реч, при изброяване, изреждане и др. Когато в обстоятелствено изречение за причина се пропусне съюзът, пише се двоеточие: Обичайте книгата: тя ще ви помогне да разберете живота. Л. Андрейчин и др., БГ, 282.

— Рус. двоеточие.