ДВОИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВО̀И числ. бройно. Диал. 1. Два, чифт. Повожда ни по дирите на някой нощен халосник, яхнал на вихрен кон или дебнешком промъквайки се, мамен в бляновете си от двои черни очи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 136. Койка тури да тъче за двои гащи и една риза заедно със съседката си. Ил. Волен, БХ, 38. Бог да бие туре яничере, / вързали са Марко добър юнак, / вързаа го и оковаа го: / на ръце му двои белегии, / а на нозе трои букаии. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 88. Двои волове.

2. За лица — двама, двамина, двойка. — Айде, братко, ние да каниме, / да каниме до двои сватове, / .., / да каниме до двои девере. Нар. пес., СбНУ ХLV, 346.

◊ Двои петли. Диал. Втори петли. Та па йе очел Груица / на тия ладни механи, / запил йе вино, ракия. / Та го чекала Бояна, / до двои петли, до трои. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 357.

— Друга форма: двой.