ДВОИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЍЧКА, ‑та, числ. бройно. Остар. Умал. от двоица; двамка, двамца. Но най-сладък ден за нас беше неделя. Седнеме си двоичка в градината, па виеме китки и венци, плевиме и копаеме, поливаме и подкастряме цветето и овошките. Л. Каравелов, Съч. IV, 61. Втурнах се към тях, а подир мене .. тръгна и селският хитрец. — Ето ви ги двоичката .. Той не искаше да си отиде, докато не се увери какъв съм. Ст, 1964, бр. 940, 2.