ДВО̀ЙКАДЖИЯ

ДВО̀ЙКАДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии, м. Разг. Пренебр. Слаб ученик, който редовно получава двойки; двойкар. Тия самонадеяни хора бяха в повечето случаи полуинтелигентни младежи с амбицията да станат един ден големи журналисти. Доскорошни двойкаджии по български език, те бяха се заловили с една професия, за която лековерно се смятаха призвани. М. Кремен, РЯ, 217. Докато добрите ученици играят през ваканцията, двойкаджиите ще наблягат на уроците и в началото на следващата година ще се явят на изпит добре подготвени. М. Марчевски, ГБ, 254. Пък ние се бояхме от математиката, а от класната — никак. Даже двойкаджиите и те не се бояха от нея. Ем. Манов, МПЛ, 34.

Списък на думите по буква