ДВОЙКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЙКА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Разг. Пренебр. Двойкаджия. Но на контролното колко ще изкара, / щом книга не похваща, не чете? / Ах, двойките са, братя, / за двойкаря / и утре пак ще го споходят те! Цв. Ангелов, НП, 80.