ДВО̀ЙНИК

ДВО̀ЙНИК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Човек, който по външност изключително много прилича на някой друг. В Триест живее двойник на Рудолфо Валентино. Казват, че приликата с покойния артист е поразителна. Той се казва Джордано Вентурини. К, 1926, бр. 94, 3. Аз тръгнах други образи да диря, / да търся глина и длето, и плам / и твоя двойник, който да позира — / да мога втори път да те създам. Д. Дамянов, ПОС, 26. // Човек, който по характер или по някое качество напълно прилича на друг. Вторият човек в него, новороденият, не го измъчваше — той беше се слял със своя реален двойник. Ем. Манов, БГ, 123. Макар че беше антипод на Кръстьо Станчев по цвета на брадата, по важността в походката и по самомнението, той бе негов истински двойник. М. Кремен, РЯ, 227. Обр. Шпионството — зловещ двойник на предателството — .. — не намира прошка в съвестите. Ив. Вазов, Съч. Х, 148.

2. Предмет, растение или друго нещо, което изключително много прилича на друго. На един от централните му [на Буенос Айрес] площади .. се издига циментовият двойник на обелиска от Плас де ла Конкорд в Париж. Св. Минков, ДА, 86. През 1717 година Петър Велики пристига за няколко дни тука .. И си отива, очарован само от парадния и помпьозен Версай, чийто двойник той поиска да създаде далеч — там, сред блатата на север. К. Константинов, ПЗ, 202. Някои гъби имат отровни двойници.

ДВО̀ЙНИК

ДВО̀ЙНИК2, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Спец. Вид дърводелско ренде за фино изглаждане, към острието на което има прикачена допълнителна желязна пластинка. Рендосването с малкия двойник се извършва само по направление на влакната. М. Тодоров и др., ТМСС, 251.

Списък на думите по буква