ДВОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДВО̀ЙНИК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Човек, който по външност изключително много прилича на някой друг. В Триест живее двойник на Рудолфо Валентино. Казват, че приликата с покойния артист е поразителна. Той се казва Джордано Вентурини. К, 1926, бр. 94, 3. Аз тръгнах други образи да диря, / да търся глина и длето, и плам / и твоя двойник, който да позира — / да мога втори път да те създам. Д. Дамянов, ПОС, 26. // Човек, който по характер или по някое качество напълно прилича на друг. Вторият човек в него, новороденият, не го измъчваше — той беше се слял със своя реален двойник. Ем. Манов, БГ, 123. Макар че беше антипод на Кръстьо Станчев по цвета на брадата, по важността в походката и по самомнението, той бе негов истински двойник. М. Кремен, РЯ, 227. ● Обр. Шпионството — зловещ двойник на предателството — .. — не намира прошка в съвестите. Ив. Вазов, Съч. Х, 148.
2. Предмет, растение или друго нещо, което изключително много прилича на друго. На един от централните му [на Буенос Айрес] площади .. се издига циментовият двойник на обелиска от Плас де ла Конкорд в Париж. Св. Минков, ДА, 86. През 1717 година Петър Велики пристига за няколко дни тука .. И си отива, очарован само от парадния и помпьозен Версай, чийто двойник той поиска да създаде далеч — там, сред блатата на север. К. Константинов, ПЗ, 202. Някои гъби имат отровни двойници.