ДВОЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДВО̀ЙНО нареч. 1. На два пъти, двукратно. Напълнили му и една манерка с двойно препечена сливовица .. Като разбрах това, казах на Ванюше да предаде ракията на комисаря. Ж. Колев и др., ЧБП, 26. След половин час двойно тапицираната врата на докторския кабинет боязливо се открехна и в пролуката се появи една продълговата глава, причесана "калипсо". Тонич, ГЗМ, 14. Съдбата него двойно надари: / ума му взе и даде му пари. Хр. Смирненски, Съч. II, 103.
2. Два пъти повече; с двойна сила. Не само предположението, че могат и него да арестуват и да го захвърлят в някой непознат край, го безпокоеше. Двойно го измъчваше обстоятелството, че на неговите ръце оставаха трима души. Сл. Трънски, Н, 268. Искаше му се да прегърне този славен Ганчо с големите цигански очи, да прегърне тия дрипави малчугани, които го гледаха така топло, че му ставаше двойно по-мъчно да напусне чикмака. П. Здравков, НД, 113.
3. По два начина; двояко. Денонощно аз живея двойно: / във килията и вън в света — / всеки час и всеки миг съм воин, / и затворник със своята мечта. Кр. Белев, ПЗБ, 22.
4. По две причини. Българското работно население в села и градове страдаше двойно: както от тежестите на капиталистическото развитие, така и още повече от неговото недостатъчно развитие. Г. Бакалов, Избр. пр, 112. — Днешният ден е двойно радостен. Освен твоето завръщане празнуваме и сгодявката на нашата княгиня. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 20.
◊ Двойно и тройно. Разг. Много повече, отколкото може да се очаква. Богдан се разсърди на селяните, че търпят гладници да ги грабят, закани се на турците, че ще им плати двойно и тройно. К. Петканов, Х, 131. — Ти ще ми платиш, византиецо, двойно и тройно за думите си — избъбра
той, като гледаше Кантакузеновия пратеник втренчено, за да му запомни лицето. Ст. Загорчинов, ДП, 310.