ДВО̀ЙСТВЕН

ДВО̀ЙСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има две различни или две противоположни качества или същини; двояк. Поетът-мислител се чувствува надвесен над две бездни, изпитва двойствено чувство: наред с песимистичните мотиви в произведенията му прониква и възхищение от здравето и хубостта на трудовия народ. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Привечер, когато куриерът донасяше последната поща, тя се измъчваше от двойственото желание да побегне навън или да зарови с две ръце в пъстрия куп. Л. Михайлова, Г, 152-153. Помислеше ли за царствения град — двойствено чувство изпълваше душата му; възхищение и тъга. А. Гуляшки, ЗВ, 334.

2. Който е неискрен, двуличен. — Трябва да приемеш предложението на лекаря — .. — И да отидеш в кабинета му .. Това означаваше преди всичко да водя двойствена игра с доктор Лилков и да злоупотребя с добрината му. П. Вежинов, ЗНН, 31. Аз можех всякак да ненавиждам писалката и канцеларския стол, но да излагам партийното учреждение с ракията си — нямах сърце. Но и за двойствен живот нямах сърце. А. Гуляшки, ЗР, 264.

Двойствено число. Грам. Граматическа форма в склонение или спрежение в някои езици (старобългарски, старогръцки и др.), която означава две лица или два предмета. От съществителните ръка и нога имаме за множествено число форми ръце, нозе, които в старобългарски език са се употребявали като такива за двойствено число. Л. Андрейчин, БГ, 74.

Списък на думите по буква