ДВО̀ЙЦА ж. Обикн. в съчет.: На двойца. Диал. В двоумение. Те са йоще на двойца — ша вървят ли, не щат ли. СбНУ ХIV, 216.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.