ДВО̀РЕ

ДВО̀РЕ, мн. няма, ср. Нар.-поет. Двор1 (в 1 знач.). И дома се върнаха весели братя / от сестрина сватба в Загоре; / но щом се те върнаха, черната чума / сполетя ги в ба‑

щино дворе. / И всички тя в гроба без време отвлече. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Моме спиет стреди дворе — / стреди дворе под лозата. К. Христов, СК, 26.

Списък на думите по буква