ДВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВО̀РЕН¹, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни. Прил. от двор¹ (в 1 знач.); дворски. Казакът се огледа учуден. В това време дворната вратичка се отвори. Влезе слабо, жълтеникаво момче с дълги, руси коси. Г. Караславов, СИ, 120. Старо Търново сякаш се бе надвесило над Янтра и оглеждаше в мудните ѝ води своите боядисани с най-различни цветове къщи и дворни огради. Г. Дръндаров, ВЗ, 12. Бъчварят изсъска на котката и без да обръща внимание на врявата, накладе огън на дворното огнище. Ем. Станев, ИК I и II, 171. В реставрираните готически кули на храмовете, в бронзовите и железни решетки на прозорците, в спотаеното ехо на тесните площади и в матовите стъкла на дворните фенери имаше не само много история. Имаше и любов. С. Северняк, ВСД, 25. Прибираха се в здрач, пресрещани всякога далече в полето от техните едри дворни кучета — тези най-мили приятели на всички селски деца по света. Г.Русафов, ИТБД, 48. Дворна чешма.

◊ Дворно място. Недвижим имот в района на населено място, представляващ непарцелирана земна площ; дворище. Светът на "Никотиана" загиваше, а генералният ѝ директор сякаш не осъзнаваше още това и се пазареше .. за дворно място от стотина квадратни метра. Д. Димов, Т, 526.

ДВО̀РЕН², ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни. Остар. Книж. Прил. от двор²; дворцов, придворен. Люли, дворният музикален автор на Лудовика ХIV, му беше поискал текст за една опера и той [Лафонтен] се залови да работи. Ч, 1875, кн. 13, 605.