ДВО̀РСКИ

ДВО̀РСКИ1, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от двор1 (в 1 знач.); дворен. Коста Апостолов .. упорито поправяше изтърбушения от снеговете дворски плет, който заграждаше голямата му, неизмазана отвън къща. Б. Априлов, СбСт, 193. Дюкянът им беше на дворски ъгъл. Отпред имаше градинка. Г. Райчев, ЗК, 226. Голямата дворска порта край кръчмата се отвори полека. Елин Пелин, Съч. III, 33. Той разбуди дворското куче, заспало извътре до вратнята. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 17. По улицата почнаха да се мяркат домашни птици, нечие сиво магаре дремеше омърлушено под сянката на дворските смокини. П. Вежинов, ДБ, 11.

ДВО̀РСКИ

ДВО̀РСКИ2, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Прил. от двор2; дворцов. Па най-сетне българският цар, като видя, че не ще може вече да ся противи повече на голямата сила Баязидова, побягна нощем из Търново, заедно с дворските си хора и със съкровищата си в Средец. Д. Войников, КБЦ, 181. И преди да остави бала, .., заповяда на сичките дворски чиновници да дойдат утре в палата му и прати известие и на министрите си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 428.

Списък на думите по буква