ДВОРЦОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВО̀РЦОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който обслужва двореца, работи за монарха и неговите приближени; придворен. На 13 февруари Галилей е вече убеден в реалността на своите открития и съобщава на дворцовия секретар на Тоскана .. своето решение да назове четирите планети "космически" или "медически" звезди в чест на Козимо II Медичи. М. Калинков, ГГ, 42. Нашият господар пусна синовете на цар Петра да се върнат в Българско, като устрои работата тъй, че уж са успели да избягат с помощта на някои дворцови хора. А. Дончев, СВС, 55. — Дори предателствата ще бъдат обсъждани с мене! А самото дворцово разузнаване... Той [адютантът] спря и припали усмихнат нова цигара. — Вие не подозирате колко сте помогнали! Г. Стоев, З, 121. "Князът много се боеше от г. Каравелова", разказва един от тогавашните дворцови чиновници. Г. Радев, ССБ I, 206.

2. Който е характерен за монарха и неговите приближени; придворен. Император Хирохито .. говореше винаги на архаичния дворцов език. Диал. 1990, бр. 7, 11. Падишахът му оказвал [на Богориди] милост след милост, дори в нарушение на вековния турски дворцов етикет, което дразнело фанатичните мюсюлмани около трона. Т. Жечев, БВ, 35. Валията притежаваше всички качества на стар, дългогодишен служител, минал през мрежите на дворцовите интриги и ласкателства. Д. Спространов, С, 103.

3. За сгради, паркове и под. — който представлява част от дворец, палат, който принадлежи на дворец. Червен и светлорозов пясъчник, бял и жълтеникав камък са облекли внушителните дворцови сгради. Т. Кюранов, АП, 14. Аарон тръгна замаян след хората. Като насън той видя разкъртени плочи — това беше подът на дворцовата църква. А. Дончев, СВС, 752. По стълба от стъкло, под разкошни полилеи, .., ние обходихме големите дворцови салони, отрупани със съкровища. А. Каралийчев, С, 47. С тази жалка, плаха усмивка той слезе пред вратата на дворцовия парк и погледна към двореца някак боязливо. Д. Ангелов, ЖС, 583.