ДВО̀РЧЕ

ДВО̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от двор (в 1 знач.); дво̀рец. Евгени с мъка намери къщичката на стария работник, влезе в дворчето и почука леко на вратата, както бяха се уговорили. Д. Ангелов, ЖС, 481. В едно малко глухо градче, .., с бели старовременни къщички, скрити като кутийки във високо оградени мънички дворчета, .., живееше една вдовица на име Смарайда. Елин Пелин, Съч. IV, 65. Ние .. сме расли и живели в села и градчета, на които всяка къща има свое дворче и градинка, с няколко сенчести овошки. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 171.

Списък на думите по буква