ДВОРЯНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОРЯ̀НИН, мн. дворя̀ни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. Държавното управление [в Русия] се характеризирало с неограничената власт на царя. В политическия и икономическия живот господствували помешчиците и дворяните. Ист. VIII кл, 29. Богатите търговци венециански били дворяни (аристократи) и имали голяма власт. Г. Йошев, КВИ (превод), 218.

— Рус. дворянин.