ДВОРЯ̀НСТВО

ДВОРЯ̀НСТВО, мн. няма, ср. Истор. В някои европейски страни (Русия, Англия, Прусия, Полша и др. ) — привилегировано съсловие, част от господствуващата феодална класа, което и при капитализма в отделни страни запазва съсловните си привилегии. Кралят управлявал в интерес на привилегированите съсловия — висшето духовенство и дворянство, които наброявали общо около 270 хиляди души. Ист. VIII кл, 40. Като наследници на древното московско дворянство купците пазят строго преданията и вехтите обичаи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 142.

Списък на думите по буква