ДВОУМЀНИЕ

ДВОУМЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Състояние на нерешителност, раздвоеност при избор от две или повече възможности; двоумене, колебание. Най-напред с много двоумение, с много вътрешна борба, той реши да се обърне към щедростта на приятели. Ив. Вазов, Съч. ХI, 89. Бае Васил ме гледаше с двоумение. Не знаеше какво да ми каже. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 43. Чу се отново кашлицата му, но сам той [дядо Вълко] не се явяваше, като че някакво двоумение го спираше... Л. Стоянов, Б, 174-175. Тъй скитник закъснял в гората по безпътни / превали лута се в дълбокий нощен мрак, / ту в двоумение запре, ту тръгне пак / и взира се дано нанейде забележи / упътни знаци. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 66.

2. Остар. Съмнение. Иванов бързо реши, че сега е моментът да сложи край на двоумението, което Мечкарски още проявяваше към писменото донесение на Тодор Баев за фалшивата разписка на Станкул. Ст. Марков, ДБ, 269. За здравия разум тие свети и незиблеми истини одавна вече са доказани и приемени за аксиоми, а за сакатите мозъци тие и досега служат за предмет на двоумения. Хр. Ботев, Съч. 1929, 164.

Списък на думите по буква