ДВОУМИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОУ̀МИЦА, мн. няма, ж. Остар. Двоумение, колебание. Но от преминали данни по таквизи случаи можем да заключим без двоумица, че нашите православни противници от Фенер скоро ще са разкаят за несмислената си постъпка (проглашението на схизмата) към благочестивейшия наш народ. Т. Шишков, ИБН, 319-320. Тези негови думи най-напред във войската породиха една двоумица, която сетне изчезна с избирането на Доляна и със смъртта на Тихомира. Т. Шишков, ИБН, 192.