ДВОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЯ̀, ‑ѝш, мин. св. двоѝх, прич. мин. св. деят. двоя̀л, ‑а, ‑о, мн. двоѐли, несв., прех. 1. Разделям на две части; раздвоявам. Към нас вървеше бързо [ангел] и пред себе / с ръка двоеше гъстите тъми. К. Величков, Ад (превод), 93. Двоя конците, за да стигнат за цялата бродерия.

2. Прен. Довеждам до състояние на раздвоение, двоумение, колебание; раздвоявам. Но княгиня София вървеше като в сън. Нова безпокойна мисъл двоеше душата ѝ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 03.

3. Диал. Ръзлъчвам, отлъчвам, отделям, разделям. Двоим козите от овцете. Н. Геров, РБЯ I, 281.

4. Диал. Правя нещо да стане двойно; удвоявам. Двоя прежда. Н. Геров, РБЯ I, 281. // За очи — виждам нещата двойни; удвоявам. Очите ми двоят. Н. Геров, РБЯ I, 281. двоя се страд. Душата му се двоеше ту от възхита, ту от страх и невяра към княза. М. Смилова, ДСВ, 14.

ДВОЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Разделям се, ставам на две части; раздвоявам се. Той [деспотът] държал в ръце .. страшна жертва. И когато стройни пламъци се извили на кладата сред мрака, две корави ръце се протегнали и — раздвоили се пламъците .. А двоили се дълго пламъците над кладата и треперлив гласец летял из тъмите. А. Страшимиров, А, 210. Тъканта не е качествена, тъй като нишките ѝ се двоят много лесно.

2. Прен. Стигам до състояние на раздвоеност, двоумение, колебание; двоумя се, колебая се. Мисълта ми се стори нова, та се позарадвах, но тутакси усетих как у мене отново се пробужда критикът-съдник .. Ето го — пак се двои, мръщи се, мърмори. О. Василев, ЖБ, 220-221. А и той [князът] се двои, търси. Иначе защо идва при нас, селяните? М. Смилова, ДСВ, 149. И след много размишления, след като ся двои за много време, между един план и друг, .., реши най-после да ся представи на самаго Дионисия. Пч, 1871, кн. 6, 92-93. Но като стигна в Париж, двоеше ся надълго и съмняваше ся дали тряба да види първо най-добрия свой и най-отколешния на майка му приятел, поляка Тронский. П. Р. Славейков, ОЛ, (превод), 74. ^● Двоеше се съзнанието и без да ща, хващах се в мислите на покойния отец Лука. Ем. Станев, А, 105.

3. Изглеждам, виждам се двоен. Аз имам повече сили от него, макар че ми се вие свят и нещата пред мене се двоят. Л. Стоянов, Х, 82. Пред мокрите ѝ очи листата се двояха, изглеждаха много, сякаш валеше дъжд от красиви, бакъреночервени цветя. Ив. Венков, ХКН, 62. В полутъмната соба оставаме само двама. Лицето на тато започва да се двои, да се разлива. Дали отново няма да изпадна в безсъзнание? М. Гръбчева, ВИН, 509.

4. Остар. Съмнявам се. Видиш ли къщата му стегната, чиста, уредена и всичко на мястото си, то не трябува да ся двоиш, че тоя селянин е харен къщник. Лет., 1871, 231. Днес едва ще има някой да ся двои в това, че по-умният и по-ученият орач, или работник, или занаятчия, в работата си повече прокопсува от глупав и безкнижен простак. Й. Груев, Лет., 1873, 222.

5. Остар. Чудя се. Изненадейно около десятий час привечер Колумб съзрял отдалеко да ся свети огън .. Додето ся двоил дали наистина доближават до суша, ето че наведнаж ся изревало из единий кораб вест, че ся явило бряг. Лет., 1873, 126. И така никак недейте ся двои за това, че като ся смесят седемте бои на дъгата, излиза бяла боя. Лет., 1871, 102.

6. Остар. и диал. Деля се, отделям се, страня от някого или нещо. — Биля и носа навън не си показва, откак се върна от затвора .. — Ех, то се знае, понякога ходи на църква, но в кръчма не влиза и се двои от гяурския еснаф. А. Христофоров, А, 321. Добрен, като верен другар, не се двоеше никоги от него. Е Мутева, БРЦ (превод), 95.