ДВОЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЯ̀НКА¹ ж. Български народен духов музикален инструмент за солово свирене, представляващ права двуцевна дървена свирка с правоъгълна форма; двойна пищялка. Но в тоя миг отдолу .. се надигна песен. Към нея се сплетоха трепетни звуци от кавали и двоянки. Ст. Дичев, ЗС II, 15. И добре, че не сте от окръга, защото тоя Петров неразбран човек излезе, не ми дава да свиря на двоянка, не било модерно сега по фестивалите да се свири на двоянки. Д. Бегунов, ГВВ, 54. Като глас на невидимо птиче се извива мелодията на двоянката и това ти стига да разбереш, че си попаднал в шоплука. З. Геронтиев, Б, 15.

— Друга (диал.) форма: дзвоя̀нка.

ДВОЯ̀НКА² ж. Диал. 1. Двурога вила.

2. Прът, разцепен на две за обръч.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.