ДВУВЕКОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУВЕКО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който съществува в продължение на два века, който трае, продължава два века. Индия, която в древността е достигнала такава висока култура и е дала принос в изграждането на общата съкровищница от знания, днес, след двувековно робство, трябва да крачи с широки стъпки, за да догони развитите народи. Ек. Мечкова, СМ, 53. Двувековни архитектурни паметници.

2. Който се отнася до период от два века. Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, .., поразителна с изненади, невероятна, както е и видът на самото Търново, дето е кипял двувековен трескав политически живот. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 5.