ДВУГЛА̀В

ДВУГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с две глави. Упътихме се към някакво чергило, народ влиза и излиза, на платнището нарисувано двуглаво теле. Г. Марковски, СК, 130. Дълбоко в нейната душа [на княгинята] някой жадно се прислушваше и, както в приказката за стоглавата хидра, всяко страдание на чуждото тяло раждаше едно двуглаво чудовище в нейното, което терзаеше до болка сърцето ѝ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 38. В пояса на четника бе затъкнат дълъг ятаган — високо стърчеше двуглавата му ръчка, закривеният му край се подаваше отдолу. Д. Талев, ГЧ, 133. На височина 6 км над морското равнище се издига двуглавият красавец Елбрус — най-големият връх в Кавказ. ВН, 1962, бр. 3255, 4.

Двуглав мускул. Анат. Двигателен мускул на крайниците, захванат за костта чрез две сухожилия. Двуглавият и мишничният мускул сгъват ръката в лакътната става. Двуглав орел. Изображение обикновено върху монети, знамена, гербове (напр. върху герба на царска Русия, Австрия и др.), което представя орел с две глави, обърнати встрани, и с широко разперени крила, символизиращо царската власт.

Списък на думите по буква