ДВУГРЪБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУГРЪ̀Б, ‑гъ̀рба, ‑гъ̀рбо, мн. ‑гъ̀рби, прил. 1. За камила — който има две гърбици. По пътя често застигахме и отминавахме кервани с двугърби камили. Ек. Мечкова, СМ, 18.

2. Който има форма, наподобяваща две гърбици. Нещо силно бе заглушило всички усещания в тоя млад мъж и го тикаше напред към двугърбата могила. Ст. Даскалов, СЛ, 298-299. В дъното му [на полето] израсна двугърба синя планина — Боздаг. Н. Тихолов, ДКД, 223.