ДВУЕЛЕКТРОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЕЛЕКТРО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Спец. Който съдържа два електрона. Стабилното двуелектронно съчетание на хелиевия атом се нарича дублет. М. Кожухаров и др., АХ, 12. Металите се характеризират с малък брой валентни електрони (1, 2,3,4). При химичните реакции те лесно отдават валентните си електрони и се превръщат в електроположителни йони със стабилен двуелектронен или осемелектронен външен слой. Хим. IХ кл, 1965, 94.