ДВУЗНАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЗНА̀ЧЕН¹, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Мат. За число — който е с два знака, две цифри; двуцифрен. 99 е най-голямото двузначно число.

ДВУЗНА̀ЧЕН², ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е с две значения. Двузначна дума.

2. Който има двояко значение, двояк смисъл; двусмислен. Говореше неясно, със съзнателно подбрани двузначни фрази.