ДВУКА̀ТЕН

ДВУКА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Разг. 1. Двуетажен; двукат. Къщата не приличаше на нито една от тукашните постройки. Строил я беше той като бащината си къща в Балкана: двукатна, с чардак. П. Славински, ПЗ, 141. Улицата бе тясна, постлана с едри плочи. От двете ѝ страни се издигаха двукатни каменни къщи с кръгли прозорчета на втория кат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 190. В малката двукатна сграда с ниски етажи и с малки светли прозорчета се помещава граничната застава. Г. Караславов, Избр. съч. III, 323. А до тях се издигаше двукатен болярски замък, зидан от камък, с кула на единия край. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 88. В тая стая в двукатен

долап стояха старите икони, кандила, дългите тесни листчета на баба с имената на живи и умрели. Ив. Хаджийски, БДНН II, 16.

2. Който се състои от два пласта; двупластов, двоен. Двукатните прозорци се поставят на жилищни помещения, канцеларии, .. , болници и др. помещения, които се отопляват. М. Тодоров и др., ТМСС, 319. Двукатен картон. Двукатно одеяло.

Списък на думите по буква