ДВУКОПЍТЕН

ДВУКОПЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. За животно — който има по две копита на всеки крак, обхващащи съответно развитите трети и четвърти пръст; чифтокопитен. Стъпките бяха разделени на две, те имаха форма на полукръг, а това говореше, че тук са вървели двукопитни животни. Гр. Угаров, ПСЗ, 406.

2. Като същ. двукопитни, мн. Зоол. Разред бозайници с развити по две копита на всеки крак; чифтокопитни. Artiodactyla. По съвременната зоологическа класификация говедото принадлежи към класа бозайници / .. /,.., разред (група) двукопитни. Кр. Генджев и др., Ж, 4.

Списък на думите по буква