ДВУКРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУКРА̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с два крака; двуног. Звярът тогава се изплаши. Отдръпна се и заследи от разстояние двукраките същества, които заслизаха на брега заедно с дузина елени. Ст. Волев, МС, 51.

2. Който има две опорни части, два крака; двуног. Човекът се извърна на двукраката стълба и без да слиза, впери очи в гостите. Л. Стоянов, Б, 39. Раздадоха ни двукраките масички от пластмаса. Ал. Гетман, ВС, 15.

3. Като същ. двукрако, мн. ‑и, ср. Ирон. Човек; двуного. А Панакуди стискаше поровата мас и повтаряше на ум едно и също: "О-о-о, небе! О-о-о, гръмотевици небесни, помогнете на доброто, умното момче! Запазете го за Трипетли, ако имате мъничко милост към тези нещастни двукраки, наречени хора. Н. Хайтов, Л, 138. Толкова години Момчил гони и трепа четирикраките зверове, дошъл бе вече ред да премери сили и с двукраките. О. Василев, ЗЗ, 28.