ДВУЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЛЍК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има две различни същности; двойствен. Фламандец по рождение и произход, валонец, ще рече, французин по дух и език, той наистина беше двуликият поет на тая двуглава раса с едно сърце. Н. Лилиев, Съч III, 216. Двуликата природа на твореца се е изявила ярко в неговата интимна лирика.

2. Двуличен. Той е хитър и двулик човек, затова не му се доверявай.

3. Рядко. Двулицев. Двулика завеса се спускаше от самия таван на стаята и я разделяше на две: кабинет и спалня.