ДВУЛЍЧНИЧКА

ДВУЛЍЧНИЧКА ж. Двулична жена; лицемерка. Спомням си за съседката на чичо Страти Ковача — Тона от Горна Мелна. Тя беше изпечена двуличничка. Макар никога да не се изказваше открито против нас,.., нейното лицемерие не остана скрито. Сл. Трънски, Н, 539.

Списък на думите по буква