ДВУНОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУНО̀Г, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Двукрак (в 1 и 2 знач.). Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник. Ем. Манов, БГ, 198. Негрите от Порто Прая са бедни и гладни двуноги същества. Б. Шивачев, ПЮА, 176. Двунога стълба. Двунога масичка.

2. Като същ. двуного, мн. ‑и, ср. Ирон. Човек; двукрако. Колко живо и убедително е оправданието за всички обреди молби за покровителство и милост от стихиите, щом като действително и съвсем нагледно от тях е зависело да бъдат или да не бъдат безсилните двуноги! О. Василев, ЖБ, 32.