ДВУПЛА̀НОВОСТ

ДВУПЛА̀НОВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от двупланов. Но зад тази елегична еднотонност на всекидневието дълбоко в душите на хората кипи друг, напрегнат, интензивен живот. Тази двуплановост в пиесите на Чехов,.., се отразява не само в строежа на неговите пиеси, но и в общата им тоналност. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 8.

Списък на думите по буква