ДВУСЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУСЛО̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Двусричен. Сяка дума в речта състои или от един слог, че са нарича едносложна, или от два — двусложна. Ив. Момчилов, ПСЕ, 5. Ямбът и хореят са двусложни стъпки.

— От рус. двусложный.