ДВУСМИСЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУСМЍСЛЕНО. Нареч. от двусмислен; неопределено, неясно. Някакво весело пламъче пламна в очите му и той двусмислено се усмихна. Извади от джоба на жилетката си една меджидия и я подаде на фотографа. Д. Спространов, С, 100. Поп Върбан си спомня ограниченията на цензурата и започва да приказва тъй двусмислено и неясно, че войниците почти нищо не разбират. Й. Йовков, Разк. I, 33-34. — Брей, ще ми запалиш къщата, а-а! — двусмислено подхвърли тя, както тъпчеше огъня, и лукавият ѝ поглед литна нагоре към майстора. Ил. Волен, БХ, 59.