ДВУСМИСЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУСМЍСЛИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Двусмисленост. Личо се вглеждаше във всеки непознат, който го заприказваше, и после тълкуваше нищо незначещите думи, като търсеше в тях конспиративно двусмислие. К. Георгиев, ВНП, 64.

2. Обикн. мн. Двусмислица. — Е, добре, от двусмислия и криеници полза няма! Ние с Мими се разделихме. Др. Асенов, И, 34.