ДВУСТВО̀ЛКА

ДВУСТВО̀ЛКА ж. Рядко. Пушка двуцевка. Залутаний ловец в полето, таз тревога / дозел, извардва миг кога се отдели / соколът настрана, двустволка прицели — / и претреперка той, улучен, и се тръшна / там наземе. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 27.

— Рус. двустволка.

Списък на думите по буква