ДВУСТИШИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУСТЍШИЕ, мн. ‑ия, ср. Литер. 1. Строфа, състояща се от два стиха, които обикновено се римуват. Яворов създава творби с най-разнообразен строфичен размер, като се започне от двустишието .. и се стигне до свободния стих. Лит. ХI кл, 79. Едно негово [на Любен Каравелов] двустишие изразява девиза на известна обществена група, оная група, която отиваше да се бори, като викаше: Свободата не ще екзарх, / иска Караджата. Б. Ангелов, ЛС, 205. В закачките си Смирненски импровизирал двустишия и куплети, които сипел на разни страни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 116.

2. Разш. Два съседни стиха в стихотворение. Пълний джеб не вярва продраното сито: / всичките са сити за гърлото сито.. В цитираното двустишие отляво на цезурата.. имаме хорей. Г. Цанев, СИБЛ, 169.