ДВУТА̀КТОВ

ДВУТА̀КТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Муз. Който трае, продължава два такта. Двутактов песенен мотив.

2. Техн. За бутален двигател с вътрешно горене — при който работният цикъл става за два хода на буталото или за едно завъртане на коляновия вал. Автомобилите "Вартбург" имат двутактов трицилиндров двигател.

Списък на думите по буква