ДВУЧЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЧЛЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се състои от два члена, двама души. Майка му беше вдовица, от десетина години прехранваше сама малкото двучленно семейство, като шиеше рокли и бельо на ония жени из квартала, на които парите им не стигаха, за да ходят при прочутите и скъпи шивачки. П. Вежинов, СО, 80. Двучленна комисия. Двучленен състав.