ДЕБАРКАДЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБАРКАДЀР м. Остар. Книж. 1. Специално пригоден и прикрепен към брега несамоходен плавателен съд, където спират и се разтоварват кораби и шлепове; пристан, кей. Сега есенният дъжд трака по дъските на дебаркадера и от канала лъха влага и хлад. К. Константинов, ПЗ, 144.

2. Платформа при железопътна станция, при която спират влакове. Ако има публика на перона, ще се смесят..; ще стане една каша от гости, гостоприемци и от багаж, затова оставили дебаркадера празен и се явила само комисията да ни посрещне. Ал. Константинов, БГ, 32-33.

— Фр. débarcadère.